Home Up Съдържание Contact Us Search   Forum Modelistika       Forum Modelist.bg       Forum RC-Bulgaria

   История

 

Modelistika

Modelist.bg

 RC-Bulgaria

 

 

    

Четири години след като сайта заработи, най-накрая се наканих да напиша малко история на Спортен Клуб "Моделист". Тук ще сложа малко свои разкази, случки и други факти, които са част от моя живот и създаването, работата и успехите на клуба.

Спортен Клуб "Моделист" гр. Горна Оряховица, юридически бе регистриран, след дълги перипетии в Великотърновския Окръжен Съд, през 2004 г. Документите си ги написах сам, и ги придвижвах сам в съда, затова бях връщан многократно, докато изгладим и най-малките пропуски в устава и целите на сдружението. След това много колеги получиха от мен тези документи за регистрация и станаха основа на няколко регистрирани моделни клуба. Първоначално за да няма усложнения, реших да го регистрирам като юридическо лице в "частна полза", понеже се искаха за целта само три физически лица за учредители. Двама бяха ясни, аз и баща ми Христо Савов, дългогодишен ръководител на кръжок по авиомоделизъм, за трето физическо лице "излъгах" жената. Обещах и да бъде в управителния съвет :) ....

Поради многото неща, които искам да напиша, ще започна да пиша за всяко отделно събитие или период от време.

Глава I: Началото...

Глава II: Село Балван и Световното 1975 в Пловдив... 1973-1976 г.

Глава III: В Горна Оряховица... 1976-1981 г.

Глава IV: В Сопот  и националния отбор... 1981-1985 г.

Глава V: Пропуснатите години... 1986-2001 г.

Глава VI: Пак ме "ухапа" ...2001-2003 г.

Глава VII: На Европейското 2004 в Румъния.

Глава VIII: Нашата първа Световна купа 2005 г.

Глава IX: Европейското 2006 г. в Одеса, Украйна.

Глава X: Световнотото 2007 г. в Одеса, Украйна.

Глава XI: Европейското 2008 г. в Пазарджик, България (много писане има)

 

 

 

 

 

 

 

 

Но да започна от най-отдалеч.... Роден съм в град Горна Оряховица през 1966 г., родителите ми са учители. Баща ми от 1965 година води кръжоци по авиомоделизъм и други моделизми (малко по-неуспешно). Има една снимка, за която той твърди, че в деня, когато съм се родил. На нея изстрелват самоделна ракета, ще я потърся да я сложа тук.

НАЧАЛОТО...

Когато се осъзнах като хлапе, живеехме в село Балван, на 18 км от Велико Търново и баща ми водеше най-интересния кръжок в селото. Помня занятията в ОУ "Ганка Рашева" с.Балван, после имахме клуб на гърба на кметството. Ходехме да пускаме тренкорди и планерчета. Първоначално баща ми ме гласеше за скоростнякаджия, това бе най-емоционалния клас, но нещо не бях много добър в "въртенето", но пък помня "моя" пръв модел - един пакетиран ПО-2, доработен от баща ми, аз се разминах предимно с лъскане на крилата, но пък не помня да съм го въртял някога, нито пък някой друг. Май се оказа нелетящ. Първото окръжно също смътно си го спомням, но май бях на "Тренкорд" , без особенни успехи. Затова пък ходих на Републиканско и то на "Гуменяк" !!! Това ще се окаже съдбоносно за по-нататъшната ми "кариера". По принцип бяхме силни на планер и тренкорд. Най-слабия ни клас бе гуменяка, баща ми не можеше да го нагласи.. Имахме "рекорд" от 32 секунди !!! Така, че отидох на състезанието, заради това, че бяхме отборно първи, но на гуменяци бяхме трагични. Помня моите стартове, от раменете на баща ми, как са позволявали, не знам. Стартовете бяха придружени със страшна паника на старта - модела правеше 4-5 лупинга, съдиите се разбягваха като пилци :) И сигурно в паниката някой е натиснал късно хронометъра, защото записах нов клубен "рекорд" от цели 43 секунди, с който се гордеех дълго време. Ако не се лъжа става дума за 1974 година. След това минах на планери. "Титуляр" май беше моя приятел и комшия Младен. С него играехме и ходехме за риба през ваканциите. Един летен ден на 1975 година, баща ми дойде и каза: Отиваме в Пловдив на Световното първенство за свободнолетящи. Тръгнахме със "Запорожеца", голямо пътуване, помня как търсехме в големия град надписите FAI и след дълго лутане стигнахме до летището където изкарахме 1-2 нощи на палатка. Гледахме отдалеч. Силно впечатление ми направиха таймерите, които летяха като стрели, а един направо се пръсна във въздуха. И досега нямам обяснение, какво се е случи. Модела излетя и след 5 секунди се пръсна на парчета, само тялото се заби като копие. Смътно си спомням флайофа на планери, където се състезаваше единствения човек, който познавах тогава на Световното - Николай Живков. Други спомени от Световното са откриването на един стадион, загубването на нашето планерче, което си хвана едно коминче и замина. С моя приятел го гонихме дълго време, дори пресякохме един канал с черна като катран "вода" или по-точно масло. Пресякохме го по едни тръби, които обкрачихме и в седнало положение атакувахме. Като се върнахме баща ми щеше да ни търси вече с "милицията". Интересното е и, че абсолютно нищо не помня за състезанието на гуменяците...Уви. Другата случка от която имам спомен е подарък от отбора на Канада. Баща ми ни прати до лавката, която бе в накакви бараки на летището. Там заварихме състезатели от Канада, които като ни видяха, не се зарадваха и ни подариха по една значка. Моята бе канадското знаме, а на моя приятел червено кленово листо. Конструкцията им не беше като на нашите български значки и си бяха голям "запад". Ама нали си бяхме зад желязната завеса, та бях "посъветван" да не я показвам много-много. Все се каня да питам Питър Алнут за тази случка, може и той да ми я е подарил... Та това е за времето в Балван, там се наливаха основите. Помня Стоян Петров, много добър скоростнякаджия, първия от учениците на баща ми, който въртя на вилка. Сега е в Павликени, идва на състезания да гледа още, но все не мога да му запаля фитила. Имаше един Мечо, Младен ...

ГОРНА ОРЯХОВИЦА...

През 1976 започнах четвърти клас в Гимназията, гр.Горна Оряховица. Бяхме си купили апартамент, но баща ми остана в Балван. Нямаше работа в Горна Оряховица, само по селата. После се премести в село Куцина, така залезе клуба в Балван, а изгря Куцина. Тук вече имахме възможност да участваме в повече състезания, особенно в Новогодишния турнир на 1 януари всяка година. Наричаше се купа на вестник "Устрем". Също така състезанието за купата на вестник "Борба" през март. Окръжни, републикански... В Гимназията нямаше кръжок по авиомоделизъм, но пък имаше ракетомоделизъм. Така, че станах и ракетомоделист и се сблъсках с неволята при правенето на моделите. Досега правех неща, които ми ги даваше баща ми, и ми казваше как да ги направя, а тук трябваше вече да се спасявам сам. Но пък след правенето на ребра, надлъжници и крилца, стабилизаторите ми се струваха "фасулска работа". Прилагах и нови технологии, тела навивани от книжно тиксо, стабилизатори от тънка липа. Отидох и на лагер-школа във Ветринци, ръководител ни беше Боян Парашкевов, дългогодишен ръководител на кръжоци и голям ракетомоделист. Там бяхме около 30 деца и всички правехме свой ракетопланер !!! Къде ги тия времена ? Сега пишат по форумите, няма кой да им покаже нищо... Ще взема да помисля по въпроса. Че там, понеже бях много отворен и с опит от самолетите, си направих ракетопланера пръв, центровах го да планира перфектно, и за да покажа колко съм "отворен" го пуснах демонстративно зад спалните. Лагера беше на върха на един хълм и естествено това завърши с изгубването на ракетопланера, който си литна и падна в гората долу... Голямо търсене,сълзи, сополи ... На другия ден баща ми ме взе предсрочно и в къщи си започнах друг. Ходехме на състезания, кръжока в Гимназията при др. Филипов, го водех практически аз, понеже знаех повече от него. Състезанията по ракетомоделизъм се провеждаха, като един ден правехме двете си ракети, на другия бяха стартовете. В един отбор бях с Атанас Парушев, сега известен моден дизайнер. Той беше на парашут, аз на стример. Ходих и на Републиканско в Долни Дъбник, там станах шести.

 

 

 

 

Home ] Up ]

Send mail to valio@dir.bg with questions or comments about this web site.
Last modified: юли 09, 2012