РАЗДЕЛ II

Основни определения и специални правила за състезания, Световни и континентални първенства и рекорди.

 

 

ЧАСТ 1. ОСНОВНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.

РАКЕТНИ МОДЕЛИ

Ракетен модел – това е модел, издигащ се във въздуха без използването на аеродинамически подeмни сили за преодоляването на силата на тежестта, задвижван с помоща на ракетен двигател(и) и включващ в себе си устройства за безопасно връщане на земята в състояние, което позволява неговото повторно използване. Моделът е изработен основно от неметални материали.

 

1.2.

ДВИГАТЕЛ НА РАКЕТНИЯ МОДЕЛ.

„Двигател на ракетния модел” – това е ракетен двигател с твърдо гориво, в който горивните химически вещества са предварително смесени и готови за използване.

 

1.3.

КЛАСИФИКАЦИЯ  НА  РАКЕТНИТЕ  МОДЕЛИ.

 

По вид ракетните модели се делят на дванадесет категории (класове).

 

S1 – ракетни модели за височина на полета.

S2 – ракетни модели за височина на полета със стандартен товар.

S3 – ракетни модели за продължителност на полета с парашут.

S4 – ракетопланер за продължителност на полета.

S5 – ракетни модели копия за височина на полета.

S6 – ракетни модели за продължителност на полета  с лента.

S7 – ракетни модели копия за реализъм на полета.

S8 – радиоуправляем ракетопланер за продължителност на полета.

S9 – ракетни модели за продължителност на полета с ротошут.

S10 – ракетопланер за продължителност на полета с  „меко крило” (рогало)

S11 – ракетни модели копия на космически кораби и ракети. (временни)

S12 – ракетни модели за продължителност на полета трибой. (временни)

Всяка категория ракетни модели, с изключение на S7 и S11, се разделят на подкласове в съответсвие с големината на сумарния импулс на двигателя(ите). За всеки подклас са разработени съответни правила и изисквания

 

ЧАСТ 2. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РАКЕТНИТЕ МОДЕЛИ.

В момента на старта и по време на полета, ракетните модели трябва да отговарят на следните изисквания:

2.1.

ТЕГЛО

Максималното стартово тегло, включително ракетния двигател (ите) на ракетния модел не трябва да превишава 0,5 кг. (500 грама), освен за класовете S7 и S11, където стартовото тегло не трябва да надвишава 1,5 кг. (1500 грама).

2.2.

ГОРИВО

В момента на старта, в ракетния двигател може да се съдържа не повече от 0,125 кг. (125 грама) твърдообразно ракетно гориво.

2.3.

ДЕЙСТВАЩИ СТЕПЕНИ.

2.3.1.

Ракетния модел трябва да има не повече от три (3) работещи степени. За степен се смята част от конструкцията на ракетния модел, която съдържа един или повече двигатели, която трябва да се отделя и в действителност се отделя по време на полета. Отделящите се части на модела с едновременно запалвани двигатели, се смятат за една степен. Част от конструкцията на модела, която не съдържа двигател(и) и се отделя по време на полета не се смята за степен.

 

2.3.2

За обезпечение на безопасността, сумарния импулс на двигателя(ите) на първата степен (ускорителя) трябва да бъде равен или по-голям от сумарния импулс на двигателя(ите) на следващата(ите) степени. Тягата на ускорителната степен също трябва да бъде равна или по-голяма от тягата на всяка по-горна степен. Това не се отнася към страничните ускорители, които се палят едновременно със степента на модела.

 

2.4.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОНСТРУКЦИЯТА

 

2.4.1.

Конструкцията на ракетния модел трябва да издържа повече от един полет и да съдържа средства за нейното връщане на земята, по такъв начин, че ракетния модел да не получава съществени повреди и да не създава заплаха за безопасността на състезателите, съдиите, зрителите и имуществото.

 

2.4.2.

Ракетните модели не трябва да изхвърлят двигателя(ите) по време на полета, ако те не са включени в конструкция, изпълняваща изискванията на параграф. 2.4.1. Двигателя(ите) не трябва да са залепени към конструкцията на модела и не трябва да са интегрирана част от конструкцията на модела.

За връщащите се в безпорядъчно падане степени на многостепанните модели, се допуска отделяне без система за спасение, при следните условия:

     1) степента има три или повече стабилизатора.

     2) степента не е по-дълга от 1,5 пъти дължината на нейния двигател.

     3) началника на старта признае нейното спускане за безопасно.

 

2.4.3.

Конструкцията трябва да бъде от дърво, хартия, гума, разрушаема пластмаса или подбни материали и без значителни метални части. Моделите от класовете S1, S2, S3, S6, S9 и S10 трябва да имат минимален диаметър за повече от 50%,  а за клас S5  20 % от общата дължина на корпуса. В случая на клас S1, минималния диаметър не трябва да бъде по-малък от 18 мм за 75% от общата дължина на корпуса за всяка степен, включително и дънните им сечения. Не се допускат никакви опашни обтекатели, намаляващи диаметъра на дънното сечение.

 

2.4.4.

Минимални размери за подкласовета на класовете S1, S2, S3, S5, S6, S9 и S10 трябва да бъдат не по-малко от:

 

Подклас

Минимален диаметър (мм) (за не по-малко от 50% от общата дължина на корпуса  и  20% за  S5)

Минимална обща дължина на корпуса (мм)

A

40

500

B

40

500

C

50

650

D

60

800

E

70

950

F

80

1100

 

 

 

 

 

 

2.4.5.

Конструкцията на моделите трябва да включва повърхности, които обезпечават аеродинамична стабилизация, необходима за обезпечаване на устойчива и предсказуема траектория на полета. По искане на началника на старта или съдиите, състезателят трябва да представи информация за относителното положение на центъра на тежестта и центъра на налягането, общата маса без двигател или расчетите и измерените характеристики на модела.

 

2.4.6.

Ракетния модел не трябва да носи никакви взривни или пиротехнически елементи като полезен товар

2.4.7.

Минималното стартово тегло на модела в класове S4, S8 и S10 не трябва де е по-малко от 30% от максимално допустимото стартово тегло, за съответния клас модели.

 

 

ЧАСТ 3. СТАНДАРТИ ЗА РАКЕТОМОДЕЛНИТЕ ДВИГАТЕЛИ.

Двигател за ракетния модел, който създава движеща сила за ракетния модел, трябва да отговаря на следните стандарти:

 

3.1.

ОПИСАНИЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАСТ 4. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ СЪСТЕЗАНИЯ.

 

Гледай: Раздел 4b, част ABR от Спортния кодекс за подробности.

Освен това, се използват следващите допълнения:

 

4.1.

СВЕТОВНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА ПО РАКЕТОМОДЕЛИЗЪМ.

Световни и Европейски първенства по ракетомоделизъм, се провеждат, за следните класове модели:

·      ракетни модели за височина на полета - S1В;

·      ракетни модели за продължителност на полета с парашут - S3А;

·      модели на ракетопланери за продължителност на полета - S4А;

·      ракетни модели-копия за височина на полета - S5C;

·      ракетни модели за продължителност на полета  със стример- S6А;

·      ракетни модели-копия за реализъм на полета - S7;

·      модели на ракетопланери за продължителност на полета и точност на кацането - S8Е/P;

·      ракетни модели за продължителност на полета с ротор – S9А;

Световни и Европейски първенства по ракетомоделизъм за юноши, се провеждат за следните класове модели:

·      ракетни модели за височина на полета - S1А;

·      ракетни модели за продължителност на полета с парашут - S3А;

·      модели на ракетопланери за продължителност на полета - S4А;

·      ракетни модели-копия за височина на полета - S5B;

·      ракетни модели за продължителност на полета  със стример- S6А;

·      ракетни модели-копия за реализъм на полета - S7;

·      модели на ракетопланери за продължителност на полета и точност на кацането - S8D;

·      ракетни модели за продължителност на полета с ротор – S9А;

 

4.2.

КОЛИЧЕСТВО НА МОДЕЛИТЕ.

За участие в състезания, състезателят може да регистрира ограничено количество модели.:

класове  S1  -  не повече от два (2) ;

класове S2  -  не повече от два (2);

класове S3  - не повече от два (2);

класове S4  -  не повече от два (2);

класове S5  -  не повече от един (1);

класове S6  -  не повече от два (2);

класове S7  -  не повече от един (1);

класове S8  -  не повече от два (2);

класове S9  -  не повече от два (2);

класове S10 - не повече от два (2);

За класове S3, S4, S6, S8, S9 и S10 , един допълнителен модел може да бъде регистриран, ако след приключването на трите старта (тура) , двама или повече състезатели имат еднакъв брой точки.

 

4.3.

ПУСК (СТАРТИРАНЕ НА РАКЕТНИЯ МОДЕЛ).

4.3.1.

ОРГАНИЗАЦИЯ

По време на всички операции, свързани с пуска и полета на ракетния модел, цялата отговорност за безопасността на провежданите действия на мястото за полети, се възлагат на Началник на старта, който е длъжен да бъде член на Съдийската комисия и да има навършени 18 години. Неговите заместници, отговарящи на същите изисквания, могат да изпълняват същите задължения, ако им бъдат възложени от Началника на старта., обаче такова частично предаване на задълженията, не освобождава от пълната отговорност за всичко случващо се на мястото за полети. На мястото за полети трябва да бъдат обезпечени еднакви за всички участници, условия за подготовка на двигателите и  моделите, под наблюдението на съдиите.

 

 

4.3.2.

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЕТ.

Всички ракетни модели, представени за участие в състезание, трябва да получат разрешение за полет (пуск) от Началника на старта или неговия заместник и съответна предварителна оценка за безопасността на модела в полет.

 

4.3.3.

СТАРТОВА УСТАНОВКА.

За ограничаване хоризонталното отклонение на ракетния модел, до момента, когато той достигне достатъчна скорост за предсказуем безопасен полет, трябва да се използва специално стартово устройство или специален механизъм. Ъгълът на стартиране (изстрелване) относително хоризонта, трябва да бъде не по-малко от 60°.

 

4.3.4.

ПОМОЩ ПРИ СТАРТА (ПУСКА).

Стартовата установка (устройство) не трябва да придава на ракетния модел допълнителна скорост или движещ момент, освен този, който се придава от ракетния двигател(и) на самия модел. Не се допуска стартиране, осъществено с помоща на допълнителни  механически устройства, поместени в стартовото устройство.

 

4.3.5.

ПРОЦЕДУРА НА СТАРТА (ПУСКА).

Запалването на двигателя трябва да се осъществява с помощта на дистанционен електрически пулт за управление на старта (пуска), от разстояние не по-малко от 5 (пет) метра от ракетния модел. Този пулт трябва да се управлява само от състезателя, който осъществява старта (пуска) на модела (за радиоуправляемите модели това може да е помощника на състезателя). Пултът трябва да има блокировъчен ключ на електрическата верига, който се намира в старшия съдия на стартовата зона, което позволява предотвратяването на старт (пуск) на модела, когато ключа не затваря веригата за старта (пуска). Когато моделът може да бъде стартиран (пуснат) по безопасен начин, старши съдията за стартовата зона слага ключа в пулта за управление или го предава на състезателя, разрешавайки старта (пуска). На всички лица, намиращи се в близост до стартовата установка, трябва да бъде обявено за старта (пуска) до възпламеняването на двигателя(ите). При това, преди старта (пуска) трябва да бъде произведено обратно отброяване на времето, с продължителност не по-малко от 3 (три) секунди.

 

4.3.5.1.

В соревнованиях моделей ракет на продолжительность полета запуск производится в следующей последовательности:

а) все  блокировочные ключи находятся у старшего судьи стартовой зоны;

б) участник сдает полетную книжку и входит стартовую зону для подготовки модели к запуску;

в) участник поднятием руки показывает судьям, что он готов к запуску;

г) судьи должны удалить всех лиц, которые находятся  около стартовых установок на безопасное расстояние и выдают участнику блокировочный ключ;

д) судья стартовой зоны сигнализирует начальнику старта о готовности спортсмена и судей;

е) Начальник старта по  громкоговорящему устройству объявляет - “Зона №..., ключ на старт” и начинает трехсекундный отсчет времени в обратном порядке, оканчивающийся командой “Пуск”.

 

 

4.3.5.2.

Ако в течение на 5 (пет) секунди, след командата  „Старт”, моделът не излети, Началника на старта подава команда „Отбой”, състезателят сдава блокировъчния ключ на старши съдията на стартовата зона, след това стартовата зона се смята за свободна.

 

4.3.5.3.

Снаряжение двигателями  моделей  всех категорий, за исключением S7, производится в пределах времени отведенного на тур в секторе подготовки моделей.  После снаряжения модели спортсмен не имеет права забирать ее из под контроля судей. Двигатели, используемые для снаряжения моделей, должны быть обязательно отмаркированы судьями стартовой зоны, за исключением моделей категории S7, где снаряжение может быть предварительным, двигателями отмаркированными судейской коллегией.

 

 

4.3.6.

АТМОСФЕРНИ УСЛОВИЯ.

По време на стартовете на ракетни модели, скоростта на вятъра не трябва да превишава 10 метра в секунда, а видимостта не трябва да бъде по-малка от 500 м. Скоростта на вятъра се измерва на височина 2 метра от повърхността на земята, в течение на 1 минута.

 

4.3.7.

БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПОЛЕТИТЕ.

Стартирането на ракетни модели не трбва да създава опасност за полетите на авиацията и не трябва да се използва за обстрелване на наземни и въздушни цели.

 

4.3.8.

СЪЗДАВАНЕ НАМИРАНЕ НА ТЕРМИЧНИ ПОТОЦИ.

Не се допускат никакви механични или пасивни методи за създаване на термични потоци (размахване на дрехи, разгръщане на отразяващо фолио, газови горелки, мотоциклети и др.) Търсенето и намирането на термични потоци се допуска дотогава, докато това не пречи на провеждането на състезанието , което се определя с решение на Журито или Главния съдия.

 

4.4.

ПРОЦЕДУРА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ.

 

4.4.1.

РЕГИСТРАЦИЯ.

Преди първия старт в състезанието, минимум един модел трябва да бъде проверена и маркирана от съдиите. Следващия модел може да бъде проверена и маркирана по време на състезанието. Един и същи модел, не може да бъде използван в два или повече състезателни класа.

 

4.4.2.

МАРКИРОВКА И ОПОЗНАВАТЕЛНИ ЗНАЦИ НА МОДЕЛИТЕ.

Всеки модел, представен за участие в състезание, трябва да има отвън на корпуса, стабилизаторите или друга външна част, ясно обозначен класа на модела, номер на ФАИ лиценза с букви и цифри не по-малки от 1 см (10 мм) . Името, националните обозначителни знаци  или международната индентификационна марка (секция 4b анекс B.2) , трябва да са изписани на външната страна на модела.

За постявянето на проверовъчен знак за регистрация, на модела трябва да има зона с светъл цвят с минимални размери 1 на 3 см. (10 на 30 мм)

 

4.4.3.

СТРОИТЕЛ НА МОДЕЛА.

Съдиите ще положат всички основателни усилия да се убедят, че всеки състезател е конструирал модела си за участие в състезанието, като „конструирал” се разбират действията необходими за направата на модела, започвайки с не много полуфабрикати, толкова, колкото приблизително са използвани в един средно сложен набор (кит). Моделите направени от полуфабрикати или изискващи само няколко минути леки усилия за тяхното сглобяване, не се допускат до тези състезания. Материалите и дизайна, могат да бъдат получени от различни източници, включително и набори (китове).

 

4.5.

ОФИЦИАЛНИ ПОЛЕТИ

4.5.1.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОФИЦИАЛЕН ПОЛЕТ.

Полета се смята за официален, ако модела или която и да е част на модела напусне стартовата установка, губи контакт с нея или се издига във въздуха, изключение са случаите на авария в съответствие  с правило 4.6.3. , в този случай полета не се смята за официален.

 

4.5.2.

БРОЙ ПОЛЕТИ.

Във всяко състезание (без класове S7), на всеки състезател се дава възможност за 3 (три) официални полета, ако времето и атмосферните условия позволяват това. В класовете S7, на всеки състезател се дава възможност за 2 (два) официални полета, ако времето и атмосферните условия позволяват това.

 

 

4.5.3.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НЕУДАЧЕН ПОЛЕТ (ОПИТ).

Полета (Опита) се класифицира като неудачен, когато модела или някоя негова част напуска стартовата установка, и се е случило поне едно от следните събития:

 а) Моделът се сблъсква с друг модел в полет.

 б) Доказани са честотни смущения за радиоуправляемите модели.

 в) Катастрофичен отказ в съответствие с правило 4.6.3.

 г) Разминаване в измерванията (“no close”) or изгубена следа(“track lost”) за моделите за височина.

Ако това се случва в първи опит, то на състезателя се дава възможност да направи втори опит.

 

4.6.

ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ.

 

4.6.1.

Съдиите могат да отстранят от състезанието всеки модел в стартовата зона, в полет или при следполетния контрол, ако установят, че той не отговаря на изискванията на тези Правила и допълненията към тях.

 

4.6.2.

Съдиите и началника на старта могат да дисквалифицират всеки  състезател, за неизпълнение на необходимите мерки за безопасност, както писмени, така и устни, за неспортменско поведение, за неизпълнение на разпореждания на съдиите.

4.6.3.

Модел, претърпял авария, която по мнението на съдиите не е следствие от неправилна конструкция, изработка или предстартова подготовка, не се дисквалифицира за състезанието. Моделът, претърпял такава авария, се сдава на съдиите и може да бъде заменена с друг модел, която трябва да премине процедурата по регистрация. За моделите в класове S5, S7 и S11, претърпяли такава авария се прилага правило 9.12.

4.6.4.

Полетът на ракетен модел може да бъде оценен с „нула” в даден полет, за полетни характеристики, но това не води до задължително отстраняване на модела от участие в състезанието.

4.7.

РАДИОУПРАВЛЯЕМИ  РАКЕТНИ  МОДЕЛИ.

 

4.7.1.

Контролът на предавателите и контролът за радиосмущения се регулират съгласно Раздел II, Част 2, правило 2.8.

 

4.7.2.

Състезателят трябва да бъде извикан не по-късно от пет минути преди влизането в стартовата зона.

4.7.3.

Когато на състезателя е дадено разрешение за пускане, той може да задържа своя старт не повече от една минута.

 

4.8.

ХРОНОМЕТРИРАНЕ И КЛАСИРАНЕ.

 

4.8.1.

Гледай Раздел II, Част 2, правило 2.9.

 

4.8.2.

Засичането на времето се ограничава до максимума в съответния клас модели. Времето на полета се засича от първото движение на модела на стартовата установка, до края на полета.

 

4.8.3.

Общото време от трите полета за всеки участник се използва за определяне на класирането.

4.8.4.

В случай на равенство на общия резултат, за определяне на победителя, след завършването на последния полет се провеждат максимално два допълнителни тура. Максималното време на полета в първия допълнителен полет се увеличава с две минути. На състезателя се дава само един опит във всеки допълнителен тур. Резултатите от допълнителните турове, не се включват в окончателното класиране на отборите, те се използват само за определяне на победителя в индивидуалното класиране и връчването на наградите. Организаторът определя времето, в течение на което всички състезатели в допулнителния рунд, трябва да стартират. При равенство на резултатите за отборното класиране, под внимание се взема по-добрия индивидуален резултат (класиране).

Не трябва да има повече от два допълнителни полета, за определяне на победителя. Втория допълнителен полет (флайоф) трябва да бъде окончателен за определяне на крайното класиране.

 

4.8.5.

Под тур се разбира времето, което се определя от организатора на състезанието, за което всички състезатели трябва да подготвят и пуснат своите модели (препоръчително 1 час).

 

4.9.

ДАННИ ЗА ВИСОЧИНА

4.9.1

ТРИАНГУЛАЦИОНЕН  МЕТОД

4.9.1.1

СЛЕДЕНЕ.

Всички модели от всеки клас, за които достигнатото значение на височината дава точки, трябва да се следят с не по-малко от две (2) калибровани измерителни устройства, които са разположени на краищата на базовата линия, с дължина не по-малко от триста (300)  метра. Разстоянието от базовата линия до стартовата зона, трябва да бъде не по-малко от две трети (2/3) от настоящия световен рекорд, закръглено до близките 100 метра надолу.

На Световни първенства следенето се извършва с четири измервателни устройства (теодолити), по две на всяка точка. Най-напред се използват най-добрите резултати, като тази двойка теодолити се нарича първична, ако тази двойка теодолити е дала грешка в разчетите, ще се използват данните от втората двойка. Ако и те са неудачни, ще се използва комбинацията азимута и възвишението от всяка станция на следене.

За моделите със сумарен импулс повече 20 Н.с. базовата линия трябва да бъде не по-малка от 450 м. Разстоянието от стартовата зона до средата на базовата линия трябва да бъде не по-малко от една втора (1/2) от нейната дължина.

За моделите със сумарен импълс повече от 2,5 Н.с. разстоянието до стартовата зона трябва да бъде не по-малко от 300 м. Измерителните прибори трябва да бъдат разположени на пряка видимост от стартовата зона.  

 

4.9.1.2.

ТОЧНОСТ НА СЛЕДЕНЕТО.

Измервателните устройства  трябва да измерват ъгли, както относително вертикалната ос (азимут) , така и относително хоризонталната ос (възвишение) с минимална точност ± 0,5° (половин градус).

 

4.9.1.3.

ПРОЦЕДУРА НА СЛЕДЕНЕТО.

Съдиите наблюдатели следят визуално с помоща на измерителните устройства модела до този момент, когато той достигне максимална височина. След това данните от измерителните устройства, закръглени надолу до най-близкия ъглов градус (азимут или възвишение) се докладват към стартовата зона.

Ъгловите данни, получени при следенето на моделите, се превеждат в данни за височина по триангулациония метод.

 

 

 

 

 

 

ЧАСТ 5. СЪСТЕЗАНИЕ С РАКЕТНИ МОДЕЛИ ЗА ВИСОЧИНА НА ПОЛЕТА. (КЛАСОВЕ S1)

5.1.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Цел на състезанията с ракетни модели за височина на полета – достигане на максимално възможна височина, установена чрез наблюдение и измерване.

 

5.2.

ДАННИ ЗА ВИСОЧИНА.

Данните за височината се определят в съответствие с т.4.9.

 

5.3.

ПОДКЛАСОВЕ.

Ракетните модели за височина на полета се разделят на подкласове в зависимост от максимално допустимата стартова маса и максимално допустимия сумарен импулс на двигателя(ите). Разрешава се използването на неограничено количество двигатели, и всякакви комбинации, при условие, че техния сумарен импулс не превишава допустимото заначение за съответния подклас.

Ракетните модели от клас S1 се разделят на следните подкласове:

 

ПОДКЛАС

СУММАРЕН ИМПУЛС

(Н·с)

 

МАКСИМАЛНО СТАРТОВО ТЕГЛО

(г)

 

S1A

0 - 2,50

30

 

S1B

2,51 - 5,00

60

 

S1C

5,01 - 10,00

120

 

S1D

10,01 - 20,00

240

 

S1E

20,01 - 40,00

300

 

S1F

40,01 - 80,00

500

 

5.4.

КЛАСИРАНЕ.

Класирането на състезателите се извършва по най-големия резултат, показан в най-добрия от три полета. При равенство на резултатите, победителя се определя по сумата на двата най-добри полета, а при равенство и по този показател, по сумата на трите най-добри полета.

 

 

 

 

 

ЧАСТ 7. СЪСТЕЗАНИЯ С РАКЕТНИ МОДЕЛИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛЕТА С ПАРАШУТ / СТРИМЕР. (КЛАСОВЕ S3/S6).

7.1.

ОБЩО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

Ракетни модели за продължителност на полета с парашут / стример се делят на подкласове в звисимост от сумарния импулс на двигателя. По време на полета нито един детаил, освен чохъла и тапата, не трябва да се отделя от модела.

 

7.2.

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ.

7.2.1.

Ракетни модели с парашут.

Ракетни модели за продължителност на полета с парашут, трябва да бъдат само едностепенни, с един двигател, с един или няколко парашута. По време на хронометрирания полет парашута(ите) трябва да има не по-малко от три конеца. Състезателят може да сменя парашутите по всяко време на състезанието.

 

7.2.2.

Ракетни модели със стример (лента).

Ракетните модели за продължителност на полета със стример (лента) , трябва да са едностепанни, с един двигател, и един стример (лента), за обезпечаване спускането на земята. Стримера (лентата) трябва да бъде направена от еднородено, неперфорирано, правоъгълно парче гъвкав материал (хартия, плат, пластмасово фолио и др.) с отношение на дължината към ширината минимум 10 към 1 (10:1) На тесния край на стримера може да има твърдо усилване с максимално сечение 2х2 мм ,  двата края на усилението са завързани с два конеца, вързани на възел с единствен конец, който се закрепя към модела. Стримера (лентата) трябва да се разгърне напълно по време на полета. Състезателят може да има неограничено количество стримери (ленти) и да ги сменя по всяко време насъстезанието.

 

7.3.

ХРОНОМЕТРИРАНЕ И КЛАСИРАНЕ.

Хронометрирането и определянето на класирането, се извършва съгласно правило 4.8.

 

7.4.

ПОДКЛАС.

За ракетните модели с парашут и стример съществуват следните подкласове и съответните им ограничения за максимално полетно време:

 

ПОДКЛАС

СУМАРЕН ИМПУЛС

(Н·с)

МАКСИМАЛНО

СТАРТОВО ТЕГЛО

(г)

МАКСИМАЛНО

ПОЛЕТНО ВРЕМЕ

ПАРАШУТ

(с)

СТРИМЕР

(с)

S3A/S6A

0,00 - 2,50

100

300

180

S3B/S6B

2,51 - 5,00

100

420

240

S3C/S6C

5,01 - 10,00

200

540

300

S3D/S6D

10,01 - 20,00

500

660

360

 

 

 

ЧАСТ 8. СЪСТЕЗАНИЯ НА РАКЕТОПЛАНЕРИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛЕТА (КЛАС S4)

8.1.

Тези състезания са за всякакви свободнолетящи ракетни модели, които се издигат във въздуха без помоща на носещите повърхности (без помоща на тяхната подемна сила) , които поддържат модела против гравитацията по време на тази част от полета, когато той се намира под въздействието на ускорение от тягата на ракетния двигател и които връщат планиращата част на земята със стабилен планиращ полет, поддържан от аеродинамични носещи повърхности, поддържащи го против гравитацията. Цел на състезанията е да се направи спортно състезание на ракетни модели с планиращо спускане (ракетопланери). Ракетопланерите, които се издигат във въздуха със спираловидно набиране на височина под въздействието на реактивната тяга по такъв способ, че по времето на излитането се поддържат от крилата, няма да бъдат допускани до това състезание. В това състезание ракетните модели трябва да изхвърлят ракетния(те) двигател(и) в съответствие с правило 2.4.1.

Всеки модел, който се квалифицира като модел с меки (гъвкави) крила (тип рогалло) , правило 13.1.1. , не се допуска до тези състезания.

Всеки модел, който се квалифицира като радиоуправляем модел, правило 11.5. , не се допуска до тези състезания.

 

8.2.

ЦЕЛ  НА  СЪСТЕЗАНИЯТА.

8.2.1.

Цел на състезанията е определяне на това, кой модел ще достигне най-голяма продължителност на полета, с използване на вертикално или почти вертикално, свободно балистично излитане под въздействието на тягата от ракетен двигател, в рамките на обърнат конус с ъгъл 60°, ориентиран вертикално на стартовата установка, както и устойчиво аеродинамично планиране при спускането му на земята. Засичането на полетното време за всеки модел, започва от момента на първото движение на стартовата установка, до момента, когато планиращата част на модела докосне земята.

 

8.3.

ХРОНОМЕТРИРАНЕ И КЛАСИРАНЕ.

Хронометрирането и определянето на класирането, се извършва съгласно правило 4.8.

 

8.5.

ПОДКЛАСОВЕ.

Модели планеров  с  ускорителями  подразделяются  на  следующие классы с соответствующим ограничением времени полета:

 

 

ПОДКЛАС

СУММАРЕН ИМПУЛС

(Н·с)

МАКСИМАЛЕН СТАРТОВО

ТЕГЛО  (г)

МИНИМАЛНО СТАРТОВО

ТЕГЛО  (г)

МАКСИМАЛНО ВРЕМЕ НА ПОЛЕТА  (с)

 

 

S4A

0,00 - 2,50

60

18

180

 

 

S4B

2,51 - 5,00

90

27

240

 

 

S4C

5,01 - 10,00

120

36

300

 

 

S4D

10,01 - 20,00

240

72

360

 

 

S4E

20,01 - 40,00

300

90

360

 

 

S4F

40,01 - 80,00

500

150

360

 

 

 

11.7

КЛАС S8E/P РАДИОУПРАВЛЯЕМИ РАКЕТОПЛАНЕРИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛЕТА И ТОЧНОСТ НА ПРИЗЕМЯВАНЕТО.

11.7.1.

ЦЕЛ НА СЪСТЕЗАНИЯТА.

Цел на състезанията е най-точно достигане на зададеното време на полета от 360 секунди и точност на приземяването в цел (кръг с радиус 10 метра).

 

11.7.2.

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ.

В състезанията участва само един подклас модели, който повтяря подклас S8E. Сумарния импулс на двигателя(ите) е от 20,01 до 40,00 Н.с. Радиооборудването трябва да може да работи със друго подобно радиооборудване със 20 КХц разлика в честотите. Когато оборудването не отговаря на това изискване, работния канал (максимум 50 КХц) трябва да бъде уточнен от състезателя.

 

11.7.3.

ЗОНА ЗА КАЦАНЕ.

Преди стрта, организатора трябва да подготви

        A) Необходимото количество неразтеглящи се ленти, маркирани на всеки 1 метър. Необходимото количество ленти, е равно на броя на състезателите във всеки един старт (рунд).

        B) Зона за кацане, състояща се от съответното количество 10 метрови кръгове за кацане, намиращи се в обозначен квадрат, ориентиран спрямо направлението на вятъра, със маркирани центрове на кръговете за кацане и забодени в центъра ленти за измерване. Началника на старта отговаря за определянето на направлението и разполагането на кръговете за кацане. Всякакви изменения на зоната за кацене и нейното обозначение, по време на старта, са забранени. Зоната за кацане трябва да бъде разположена на такова място на полетната зона, че да няма опасност от стълкновения с хора и други препятствия при кацането на моделите.

 

11.7.4.

ХРОНОМЕТРИРАНЕ И КЛАСИРАНЕ.

11.7.4.1.

Прилага се Раздел I, Част 2, правило 2.9. , с изключение на 2.9.5.

11.7.4.2.

Времето се засича от първото движение на модела от стартовата установка, до докосване на земята.

11.7.4.3.

Хронометристите трябва да се намират в радиус от не повече от 10 метра от състезателите и да засичат времето на полета, независимо един от друг. След приземяването и спирането на модела, те са длъжни незабавно да отбележат разстоянието от носа на модела до центъра на кръга и да запишат допълнителните точки за точност на кацането, съгласно правило 11.7.4.6.

11.7.4.4.

Една точка се дава за всяка пълна секунда на полета до 360 точки максимум (тоест 360 секунди максимум).

11.7.4.5.

По една точка отнема за всяка пълна секунда на полета, превишаваща 360 секунди.

11.7.4.6.

Допълнителни точки могат да се добавят за точност на кацането:

Когато след спирането на модела, носовата му част се намира в централната част (кръг с радиус 1 метър) на зоната за кацане, се дават 100 точки. По 10 точки се изваждат от максимума 100 точки, за всеки цял метър отдалеченост от центъра. Ако носа на модела се намира между марките, това е по-малкото от двете числа.

Допълнителни точки за точност на кацането не се дават, ако модела кацне след 390 секунди след началото на полета или модела каца извън обозначения десетметров кръг за кацане. Ако при кацането модела се удари в своя пилот, в неговия помощник, или модела бъде спрян от пилота, не се дават допълнителни точки за кацане.

За всеки полет, окончателния резултат е сумата от точките за полета и допълнителните точки за кацане.

 

11.7.4.7.

Точките, които получава състезателят за всеки полет, се сумират от точките за продължителност на полета и точките за точност на кацането.

 

11.7.4.8.

Победителя за всеки отделен полет в във всяка група състезатели, получава 1000 точки. Останалите състезатели в групата, получават точки определени по формулата:    Pc = 1000 x Rc/Rw   , където:

Pc  -  точките, които получава състезателя за този полет.

Rc  -   резултат на състезателя в този полет.

Rw  -  резултат на победителя (най-добрия резултат) в този полет.

 

11.7.4.9.

Петте участници, набрали най-голямата сума точки от три квалификационни старта (тура), влизат във финалния полет (тур). Провежда се само един финален полет, за участниците във финалния полет (тур). В случай на съвпадение на честотите на радиооборудването на участниците във финалния полет, участникът, имащ най-малка сума от точки, от квалификационните полети, е длъжен да смени своята честота.

 

11.7.4.10.

Окончателното определяне на крайното класиране, се определя от сумата на точките събрани от състезателите във всички полети.  В случай на равенство, по-добро класиране има състезателят, със най-висок резултат в един от всичките полети. Ако и тогава има равенство, се взема в предвид втория най-висок резултат и т.н.

 

11.7.5.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТАРТОВЕТЕ.

11.7.5.1.

От участниците във всеки тур, по жребий, в съответсвие с използваните радиоканали, се формират групи, за да има възможно най-голямо количество едновременни полети. В групите трябва да има не по-малко от трима участници. Жребият се дирижира така, че по възможност в групите да няма участници от един отбор. Последователността на стартиране, за отделните групи във всеки полет (тур) се определя чрез жребий. За всеки полет (тур) се формират различни състави на групите.

 

11.7.5.2.

На всяка група във всеки старт (тур) се дават три подготвителни минути преди началото на работното време.

 

11.7.5.3.

Всяка група състезатели има на разположение 14 минути работно време във всеки старт (тур), което се дава за получаване на предавателя, извършването на официалния полет и сдаване на предавателя обратно на съдиите. В случай на забавяне от страна на състезателя (забавяне сдаването на предавателя), участника се дисквалифицира за този старт (тур).

Забележка: Работното време може да се повтори по решение на Главния съдия, в случй на възникване на непредвидени причини, независещи от участниците ( например радиосмущения) Работното време трябва да бъде повторено, веднага след завършването на данния старт (тур).

11.7.5.4.

Стартовия порядък за участниците във всяка група се определя от последователността в която състезателите обявяват на началника на стрта, за своята готовност за старт. В случай на отказ , на състезателя се разрешава да повтори опита за пуск, след старта на всички участници в групата.

 

 

 

ЧАСТ 12. СЪСТЕЗАНИЯ ЗА РАКЕТНИ МОДЕЛИ  ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛЕТА С РОТОР (КЛАС S9)

12.1.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Състезанията за продължителност на полета с авторотираща система за спускане включват в себе си серия стартове с едностепенни ракетни модели, които използват принципа авторотация на носещия винт(ове) като едиствен способ за връщане на земята.

 

12.2.

ЦЕЛ НА СЪСТЕЗАНИЯТА.

Целта на състезанията е постигане на максимална продължителност на полета с авторотираща система за връщане на земята. Засичане времето на полета, започва от момента на старта на модела от стартовата установка, до момента на допиране на земята.

 

12.3.

ТЕХНИЧЕСКИ  ИЗИСКВАНИЯ.

12.3.1.

Всеки модел трябва да намалява скороста на спускане, използвайки авторотираща система за спускане. Авторотацията трябва да става около надлъжната ос на носещия винт и се явява като резултат от съответното разтваряне и работа на носещия винт.

 

12.3.2.

Меките материали могат да се използват само за покриване на твърди детайли на скелета на носещия винт. Системата за спускане на трябва да бъде направена напълно или частично от меки (гъвкави) метериали. Модели, които използват система за спускане, която е конструирана за действие (или която фактически действа) подобно на парашут, подобна на обърната чаша или други подобни конструкции, не се допускат до тези състезания.

 

12.3.3.

Моделът не трябва да се разделя на две или повече отделни части, и се дисквалифицира, ако това стане по време на полет.

 

12.3.4.

Моделът трябва да отговаря на изискванията на правило 2.4.3.

 

12.4.

ХРОНОМЕТРИРАНЕ И КЛАСИРАНЕ.

Хронометрирането и определянето на класирането, се извършва съгласно правило 4.8.

 

12.5.

ПОДКЛАСОВЕ.

Ракетните модели в този клас се разделят на следните подкласове:

 

ПОДКЛАС

СУМАРЕН ИМПУЛС 

(Н·с)

МАКСИМАЛНО СТАРТОВО ТЕГЛО  (г)

МАКСИМАЛНО ВРЕМЕ НА ПОЛЕТА  (с)

S9A

0,00 - 2,50

60

180

S9B

2,51 - 5,00

90

240

S9C

5,01 - 10,00

150

300

S9D

10,01 - 20,00

200

360